Таван на надценката ще има само за хипермаркетите
Въпреки критиките служебният кабинет продължава да се упражнява с концепцията за таван на надценките за храните. В понеделник Министерството на стопанската система ще предложи за публично разискване специфичен проектозакон. Приемането му ще остане на вниманието на новия парламент, който ще се образува след изборите на 2 април.
Предвижда се търговците на дребно да бъдат задължени за един или два продукта от дадена продуктова група да образуват до 10% надценка, разкри пред Българска национална телевизия икономическият министър Никола Стоянов. Примерно в супермаркета може да се продават 5, 10 или 20 марки сирене, само че единствено за един-два продукта ще се ползва таванът на надценката.
Служебният министър не посочи какво се схваща под надценка и по какъв начин законът ще третира другите разноски на търговеца.
От анонса на министър Стоянов е видно, че служебният кабинет просто имитира, че се пробва да бори проблем, който в действителност се взема решение от механизмите на пазара.
Проектозаконът планува лимитът за надценката да е единствено за огромни търговци на дребно - с обороти над 30 млн. лв. годишно. По данни на икономическото министерство такива у нас са към 30 компании - главно огромните интернационалните търговски вериги и локални вериги с обекти в градовете. " По този метод, от една страна, ще осигурим търпими цени на храните за жителите, само че въпреки това, минимално ще изкривим пазара, тъй като ние осъзнаваме, че всяка интервенция на страната изкривява пазара ", призна Никола Стоянов.
Всъщност комерсиалните вериги държат единствено 30% от продажбите на храни, а 70% са междинни и дребни търговци на дребно. Което значи, че " приложното поле " на тавана на надценката ще е доста тясно - изключително като се има поради и че лимитът ще се отнася за стеснен брой артикули. В последните седмици се разбра, че в действителност хипермаркетите разчитат най-много на огромни обороти, а по-малките магазини начисляват по-високи надценки. Една от огромните търговски вериги разгласи, че в ценообразуването, откакто стоката напусне производителя или вносителя, се натрупват доста на брой разноски и най-после облагата на търговеца на дребно се оказва доста ниска. Рентабилността се движела между 3 до 5%, което значи, че на 100 лева продажби, облагата е 3 до 5 лева
Твърдо " не "
" Закон за таван на надценките е неуместна и нездравословна концепция, тъй като счупва целия пазарен механизъм и договаряне ", коментира икономистът Лъчезар Богданов. Според него такава мярка ще изгони по-евтините снабдители, каквито са всички нови производители и търговци. Те, за да влязат на пазара и да привлекат вниманието на потребителите, оферират по-ниска цена. В момента, в който се постави таван на надценката, на процедура тези евтини артикули ще нарастнат и ще завоюват по-скъпите търговци, показва Богданов.
Според икономистите всевъзможни ценови тавани са безполезни и даже нездравословни. Не е ясно по каква логичност се предлага облагите на хипермаркетите да се лимитират, а на търговците на едро и на производителите - не. Нито защо създателите на проектозакона считат, че таванът за надценката би трябвало да се наложи единствено на големите компании.
Предвижда се търговците на дребно да бъдат задължени за един или два продукта от дадена продуктова група да образуват до 10% надценка, разкри пред Българска национална телевизия икономическият министър Никола Стоянов. Примерно в супермаркета може да се продават 5, 10 или 20 марки сирене, само че единствено за един-два продукта ще се ползва таванът на надценката.
Служебният министър не посочи какво се схваща под надценка и по какъв начин законът ще третира другите разноски на търговеца.
От анонса на министър Стоянов е видно, че служебният кабинет просто имитира, че се пробва да бори проблем, който в действителност се взема решение от механизмите на пазара.
Проектозаконът планува лимитът за надценката да е единствено за огромни търговци на дребно - с обороти над 30 млн. лв. годишно. По данни на икономическото министерство такива у нас са към 30 компании - главно огромните интернационалните търговски вериги и локални вериги с обекти в градовете. " По този метод, от една страна, ще осигурим търпими цени на храните за жителите, само че въпреки това, минимално ще изкривим пазара, тъй като ние осъзнаваме, че всяка интервенция на страната изкривява пазара ", призна Никола Стоянов.
Всъщност комерсиалните вериги държат единствено 30% от продажбите на храни, а 70% са междинни и дребни търговци на дребно. Което значи, че " приложното поле " на тавана на надценката ще е доста тясно - изключително като се има поради и че лимитът ще се отнася за стеснен брой артикули. В последните седмици се разбра, че в действителност хипермаркетите разчитат най-много на огромни обороти, а по-малките магазини начисляват по-високи надценки. Една от огромните търговски вериги разгласи, че в ценообразуването, откакто стоката напусне производителя или вносителя, се натрупват доста на брой разноски и най-после облагата на търговеца на дребно се оказва доста ниска. Рентабилността се движела между 3 до 5%, което значи, че на 100 лева продажби, облагата е 3 до 5 лева
Твърдо " не "
" Закон за таван на надценките е неуместна и нездравословна концепция, тъй като счупва целия пазарен механизъм и договаряне ", коментира икономистът Лъчезар Богданов. Според него такава мярка ще изгони по-евтините снабдители, каквито са всички нови производители и търговци. Те, за да влязат на пазара и да привлекат вниманието на потребителите, оферират по-ниска цена. В момента, в който се постави таван на надценката, на процедура тези евтини артикули ще нарастнат и ще завоюват по-скъпите търговци, показва Богданов.
Според икономистите всевъзможни ценови тавани са безполезни и даже нездравословни. Не е ясно по каква логичност се предлага облагите на хипермаркетите да се лимитират, а на търговците на едро и на производителите - не. Нито защо създателите на проектозакона считат, че таванът за надценката би трябвало да се наложи единствено на големите компании.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ